Баба Калуна – Правяницата

В гласа на Баба Калуна има и нежност, и повеля; в погледа – и обич, и тежко знание. Тя не вика, не заповядва – но думата ѝ тежи като клетва, а мълчанието ѝ плаши повече от заклинание.
Тя е знахар, когото хората търсят, когато болката стане по-голяма от страха, а злото – по-близо от дома. Тя разбира езика на билките, шепне над водата и разплита магии, вплетени в човешката орис. Само тя умее да укроти бурните импулси на Сребра– не със сила, а с памет, с обред и с тиха, непреклонна обич.